Лице

           Хората носят маски, а аз нося лице. Обикновено лице – не особено симпатично, но не и противно. Лице, на което като че нещо не му достига. Какво – не знам, защото рядко се поглеждам в огледалото и не се замислям върху това. Още повече, това все пак е само лице – кожа и мимически мускули.  Знам само едно – това лице съществува отделно от мен през по-голямата част от времето. Аз си мисля своите неща, а то пазарува. Аз се опитвам да разбера какво представлява човешката душа, а то стърчи пред монитора. Аз, по принцип съм умна, а лицето е глупаво. И тази разлика ми причинява тревоги и дискомфорт. Изобщо, лицето, както и принадлежащото му тяло, нямат нищо общо с мен.