понеделник, октомври 26, 2009

Развален телефон









               Играехме си в детството...Накацали като врабчета в редичка деца  и си шепнехме думички един на друг. Първият прошепва нещо бързо и неразбираемо, а следващият по веригата, каквото чул, такова препредава: мишка, книжка, пишка...смях!
         Същото, но не съвсем,  наблюдавам и сега, при възрастните.  Някой с шепот моли да и предадат : „Скъпа!” ; до нея достига: „ Ти си Тъпа!”. И обратно по веригата: „ Върви на майната си!”. Последният винаги плаче...





Share/Bookmark

4 коментара:

  1. Нищо не е така, както искаме. Било то преди двайсе години, било сега. Но "разваления телефон" ми липсва:)) Като игра , нищо повече;) Много се смеехме тогава и всичко беше чисто, непорочно, истинско.Игра ли е само сега?! Риторика просто:))

    ОтговорИзтриване
  2. Риторика или злобничко преиначаване на мисли и думи?И лошото е,че свити в черупката си и забързани,все повече житейски и политически "развалени" телефончета в живота си имаме..

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации