Така и не се научих да плета. Много пъти се пробвах, преждата се заплиташе, куките изпусках, и захвърлях всичко за по-добри времена, с надеждата, че следващият път непременно ще успея. И в живота ми е същото. Никак не успявам да разплета внимателно, акуратно и умело всички конци, да изплета красива история, която да ме топли цял живот. В най-неподходящите моменти се сривах и разкъсвах свързващите нишки, безжалостно и без съжаление. На толкова много хора съм причинила болка, ей така, от нетърпение и недоглеждане... И въпреки всичко ми казват: "Ти си добра, ласкава, внимателна!"...Познават ли ме?!
Не си и помисляйте, че мрънкам! Сама на себе си се ядосвам, чак не се понасям вече. Гледам недоплетения шал в скута си и хвърлям куките като копия право в омразното си самолюбие. Вече знам наизуст, какво ще си кажа утре: "Защо да се самоизмъчвам да плета и разплитам каквото и да е, като мога да изляза и да си купя каквото си поискам?"
Плетката не е като живота.Аз като мога да плета.Понякога си изплитам такива дупки. Добре че не можеш.Ти си добър човек!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Руми!
ОтговорИзтриванеЦелувки!
Бих отговорил на последния въпрос.
ОтговорИзтриванеЗащото репликата "Аз СИ го оплетох(защото мога)" ще ти даде едно много приятно чувство.
Според мен, би трябвало да опиташ пак. И отново, и отново... в случай, че не се получи от първия път. Чувството си заслужава мъките. :)
Опитвам, Морти. Отново, и отново...
ОтговорИзтриванеДано някой ден се случи.:)