събота, август 22, 2009

Огледало







Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми, моля те, нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”
Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.
Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето му.
Езоп отговорил: „За мое съжаление, ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”
По-късно срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви по характер са те?”
Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”
Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”

Това е фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново вие срещате самия себе си, и отново и отново не разбирате това.


Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации