сряда, април 08, 2009

Феноменалните Блашка





Това е стъкло!

В края на 19-ти век, в дрезденското студио на Леополд Блашка (1822-1895) и синът му Рудолф (1857-1939), са произведени хиляди красиво и подробно изработени стъклени модели на екзотични растения и странни морски създания за музеите по естествена история и аквариумите по целия свят.
Те произхождат от семейство на потомствени венециански стъклари. Местят се в Северна Бохемия, където се ражда Леополд през 1822 г. Той от малък проявява големи художествени заложби и се присъединява към семейния бизнес за изработка на украшения и стъклени очи за препараторите.

Неговата страст е областта на естествената история. В края 1850 г, Леополд започва изработката на модели на екзотични цветя. Един от местните аристократи му възлага поръчка за 100 стъклени реплики на орхидеите от неговата колекция.Уредникът на Дрезденския природонаучен музей чува за таланта му и решава да направи експозиция на стъклени мекотели. Стъклените създания на Леополд Блашка са толкова точни по размер, цвят и форма, че новината за невероятните му умения се разпространява бързо в научния свят.

Впоследствие към него се присъединява синът му Рудолф, също изключително надарен художник – стъклар. Той работи с баща си по взаимните им проекти до смъртта на Леополд през 1895г. След това продължава сам и работи за Харвардския музей до 1936г.













































В продължение на повече от век, хиляди хора онемяват пред експозициите им. Двамата не само доставят на Харвардския Ботанически Музей над 3000 абсолютно идентични стъклени реплики на цветя, билки и всякакви растения, но в продължение на период от 50 години създават от стъкло и хиляди удивително реалистични морски създания за музеите по естествена история .

Те отнасят тайната на начина за създаването им в гроба си. Стъклените цветя на Блашка са вдъхновение за много днешни стъклари.







Share/Bookmark

1 коментар:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации