понеделник, април 11, 2011

Въпрос с кафето


Герой от разказа на Стивенсън „Дяволската бутилка”, жител на Хавайските острови, купил бутилка, изпълняваща всяко желание на своя притежател. Уловката била, че ако собственикът на бутилката умре, преди да се избави от нея – попада в ада. Единственият начин да се отървеш от нея, е да я продадеш под костуемата цена. Героят е в отчаяние – закупил я е за един цент. Решението намира жена му.
Какво са направили?

Отговор на вчерашния въпрос:


Кръстю каза...СТАТУЕТКАТА "ОСКАР"! 


Osk@r каза...

Представяла си е, как минава по "Червения килим", ..., как се качва на сцената, ..., как произнася реч ..., в "Ноща на Оскарите" ... 


Тя споделя, че е репетирала благодарствената си реч: „Ще излъжа, ако кажа, че речта ми не беше предварително подготвена. Започнах репетиции от осемгодишна. Тогава ползвах бутилка шампоан пред огледалото в банята. Е, сега не е шампоан." ...
Най-добрата импровизация е - ДОБРЕ ПОДГОТВЕНАТА ИМПРОВИЗАЦИЯ!


Share/Bookmark

18 коментара:

  1. Логично е да я продадат заедно с нещо друго общо за един цент...

    ОтговорИзтриване
  2. Намира държава, в чиято валута "стотинката" е по-малка от 1 цент и там я продава :р

    ОтговорИзтриване
  3. Другият логичен вариант е, да е била продадена в друга валута, с по нисък курс спрямо долара.
    Предполагам, приема се, че бутилката е неизхвърляема, забраваема и подарима...

    ОтговорИзтриване
  4. И доколкото си спомням, това беше идея на жена му.
    ... Абе "шерше ла фам" :ф

    ОтговорИзтриване
  5. И все пак, най-вероятно е Кръстю да е прав, а бутилката да е била пълна с ром.

    ОтговорИзтриване
  6. Аха, прещраках нещо...Той,дал на някакъв пич 2 цента и го пратил да я купи от жена му и след това да я продаде пак на него за 1..

    ОтговорИзтриване
  7. да, и аз проверих сега у Интернету. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Да!Така беше...Напълнили бутилката с ром, жена му я продала на моряка, или боцмана за два, като му казали, че е вълшебна и е вечно пълна с ром, след това той не искал да продаде обратно зо 1 цент, като казал, че на него и без това в ада му е мястото, поне да има ром по пътя за там...и тръгнал с нея:ц
    Много се смях, спомних си, май тъй беше...

    ОтговорИзтриване
  9. За любопитните, разказът се казва "The bottle imp" и е написан 1891 г.

    ОтговорИзтриване
  10. Не, имаше още нещо май...Но не мога да я намеря, а английският ми е като на гугъл преводача и не мога да направя справка..имаше някакъв номер още, ония носел и друга, обикновенна.. (смях) :в
    --
    Вижте вие :ш

    ОтговорИзтриване
  11. Сега набързо прегледах разказа (на хартия :б )
    Последното "мероприятие", се е развило на Таити (френска Полинезия), където 1 цент е равен на 5 сантима.
    ...
    След серия от "покупко-продажби" (както беше спомето по-горе), бутилката попада в един боцман за 2 сантима, който си пожелава "ромът в нея никога да не свършва". И ОТКАЗВА ДА СЕ РАЗДЕЛИ С НЕЯ, защото мястото му в ада, така или иначе е запазено :ц

    ОтговорИзтриване
  12. И малко история (от разказа естествено) ...
    Бутилката е донесена от дявола :р на земята и продадена на презвитер Йоан за милион долара, като условито било, че ТЯ ВИНАГИ трябва да се продава на загуба. Била е в ръцете на Джеймс Кук, Наполеон и мн. други.
    По времето, в което се развива действието, тя вече струва 80$ (повече, но за толкова я купува Кейв). След като се убеждава, че "работи" - пожелава си пари и имение и я продава на приятел.
    ...
    После се оженва и с ужас установява, че е болен от проказа.
    Започва да търси бутилката, но когато я намира, тя вече струва 2 цента.
    ...
    Отиват в Таити, където жема му кара един моряк да купи бутилката за 4 сантима и я купува от него за 3 сантима. Кейва разбира ужасен и кара един боцман да я купи за 2 сантима, като обещава да я изкупи за 1 сантим, вярвайки, че това е съдбата му.
    ...
    Да, ама боцманът отказва да я препродаде (да не е луд, за 1 сантим да продаде пълна бутилка с ром).

    ОтговорИзтриване
  13. Впрочем, Osk@r е прав...:ш
    Отиват на остров Таити, който е Френски и там 1 америкаски цент е 5 сантима и....след това се стигаше някак до смешния финал с боцмана.
    --
    Но отговорът ще е - жена му дала идея да отидат на наякой френски остров, какъвто е бил Таити тогава, където има монети по-дребни от от американския цент...и пр....въртележки :а

    ОтговорИзтриване
  14. Да, виж какво нещо е, запомнил съм веселото, което ме е впечатлило, а въртележките преди това не...

    Osk@r, какъв ти е хартиеният носител, аз не мога да го намеря, не си спомням имал ли съм, или съм я вземал от някой..във всеки случай не е бил на английски... :в

    ОтговорИзтриване
  15. Сетих се нещо...Жена му била начетена, ходила била на училище в Хонолулу...Май тя така казала като му давала акъла...проблясъци тук-там, стари спомени.... Острови на съкровища, героики и приключения и тем подобни- стара работа :б :ц

    ОтговорИзтриване
  16. Кръстю, това е сборник с разкази от Стивънсън. Издаван е на български в края на 70-те или началото на 80-те от миналия век (колко страшно звучи само :д ). Понеже сутринта не можах да намеря българското издание, гледах в един руски сборник. По тази причина не знам и точното име, защото руснаците го превеждат като Кейв, ама на английски май беше Kaewe, което ще рече Кай или нещо подобно.
    Много хубави разказчета, а този съм го запомнил, защото явно ми е направил впечатление.

    ОтговорИзтриване
  17. Ами аз какво ти казвам...кои години беше...И мен са ме впечатлили някои изрази. А имена по принцип трудно помня, не знам защо.. запомнил съм ,че е моряк ония, или боцман...Не знам преиздавана ли е след това, а със Стивънсън приключих още в осемдесетте години на миналия век (смях):ц

    ОтговорИзтриване
  18. До колкото си спомням я продаваше някъде, където местната валута е по-евтина. Това е и единственият логичен отговор, но съм чел тоя разказ, обаче преди мнооого много години.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации