събота, януари 22, 2011

Въпрос с кафето





Известно време планината и морето са неразделни, но след това морето е откраднато.
Кой го купил?

Отговор на вчерашния въпрос:


Малкият принц


Курт Вонегът е нарисувал овца - точно както героят на Сент - Екзюпери, Малкия принц ("Нарисувай ми овца")





Share/Bookmark

6 коментара:

  1. Никой не е откраднал морето.Ако тръгнат-ще ме смени някой, за да върви задачата.Аз оставам с планината.

    ОтговорИзтриване
  2. Да не става дума за Боденското езеро, известно като Швабско море, дето е на Германия,Швейцария и Австрия и навремето някоя от тях да го е крала, а друга плащала? :й

    ОтговорИзтриване
  3. Планината и морето на светлината. :з

    ОтговорИзтриване
  4. Гло, "Кой го купил?" се пита в задачата, но е ясно, че знаеш :з :х

    ОтговорИзтриване
  5. Сутринта си помислих за картини, но след като подремнах, :1а и видях жокерите ... :

    Легендата разказва, че трима братя царе тръгнали да обиколят своите владения, но били застигнати от силен дъжд и се укрили в една пещера. Там видели огромен елмаз, проблесващ с мека светлина. И тъй като не могли да решат на кого да бъде красивият камък, тримата братя се отдали на молитва. Тя била чута от бог Шива и върху елмаза се стоварила мълния, която го разделила на три части, всяка от които била по-тежка от 700 карата. Братята нарекли своите части "Дерианур" (т.е. Море от светлина), "Кохинор" (т.е. Планина от светлина) и "Хиндинур" (т.е. Светлината на Индия).
    ...
    През 1773 г. елмазът "Дерианур" е купен от граф Григорий Орлов и поднесен като подарък за именния ден на императрица Екатерина II, чийто фаворит е бил благородникът.
    ...
    Виждайки елмаза, една от придворните дами възкликнала: "Не, господа, Орлов е великолепен!" и така елмазът получил названието "Орлов".
    (Източник: Wikipedia)

    Osk@r

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации