петък, юли 23, 2010
Приказка или... май не
Тръгна семейство Щастие на излет. В суматохата дъщерята Любов не взе спалните чували, майката Благоденствие – забрави да сложи в раницата си кибрит или запалка, а бащата Здраве – не успя да осигури палатка.
И какво от това?
Вървят си бодро, наоколо птички пеят, цветя ухаят, свежест лъха отвсякъде...
Тъкмо отминаха вилната зона и заръмя. Постепенно, както обикновено се случва през лятото, топлият летен дъжд се превърна в порой.
И какво от това?
Не се отчая щастливото семейство – при тях винаги цари любов и благоденствие, здрави са, и всичко си имат освен спални чували, огън и палатка. Нима това е проблем? Главното е да са заедно, иначе Щастието няма да е съвършено!
Нали и Късметът все наблизо се навърта, точно пред тях, до гората видяха къщурка. Зарадваха се на спасението, почукаха.
От вратата надникна омърлушен мъж: „О, искрено съжалявам, но в дома ни има място само за един от вас. Сам не мога да реша кого да пусна, трябва да се посъветвам със семейството.”
В неугледна стая – син-лентяй, вечно недоволна съпруга и мрънкаща баба. Синът няма нищо против да приемат Любов, жената иска Благоденствие, а бабата вече се посмества да влезе Здраве... Кого да скрият от пороя?
Препират се, карат се. Не могат да стигнат до решение. И когато мъжът излезе да даде на прогизналите туристи поне дъждобрани, видя че дъждът е спрял, а отвън няма никого.
Двама млади ги бяха приютили в малката си палатка.
За кой ли път Щастието отмина бедното разединено семейство... А може би те самите не успяват да го удържат?
Публикувано от
Блага
в
10:55
Етикети:
Блага,
Благоденствие,
Здраве,
любов,
мисли в главата ми,
приказка,
приказка с поука,
решение,
щастие
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън
Много добре казано!:х
ОтговорИзтриванеБез коментар :о
Благодаря :и
ОтговорИзтриванеМного, много ми хареса :х
ОтговорИзтриване:и :а
ОтговорИзтриване