петък, юли 23, 2010

Приказка или... май не

          


      Тръгна семейство Щастие на излет. В суматохата дъщерята Любов не взе спалните чували, майката Благоденствие – забрави да сложи в раницата си кибрит или запалка, а бащата Здраве – не успя да осигури палатка.
     И какво от това?
     Вървят си бодро, наоколо птички пеят, цветя ухаят, свежест лъха отвсякъде...
     Тъкмо отминаха вилната зона и заръмя. Постепенно, както обикновено се случва през лятото, топлият летен дъжд се превърна в порой.
     И какво от това?
     Не се отчая щастливото семейство – при тях винаги цари любов и благоденствие, здрави са, и всичко си имат освен спални чували, огън и палатка. Нима това е проблем? Главното е да са заедно, иначе Щастието няма да е съвършено!
     Нали и Късметът все наблизо се навърта, точно пред тях, до гората видяха къщурка. Зарадваха се на спасението, почукаха.
     От вратата надникна омърлушен мъж: „О, искрено съжалявам, но в дома ни има място само за един от вас. Сам не мога да реша кого да пусна, трябва да се посъветвам със семейството.”
     В неугледна стая – син-лентяй, вечно недоволна съпруга и мрънкаща баба. Синът няма нищо против да приемат Любов, жената иска Благоденствие, а бабата вече се посмества да влезе Здраве... Кого да скрият от пороя?
     Препират се, карат се. Не могат да стигнат до решение. И когато мъжът излезе да даде на прогизналите туристи поне дъждобрани, видя че дъждът е спрял, а отвън няма никого.
     Двама млади ги бяха приютили  в малката си палатка.
     За кой ли път Щастието отмина бедното разединено семейство... А може би те самите не успяват да го удържат?













Share/Bookmark

4 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации