Думите са безсилни

Благодаря Ви, Приятели!

От час седя пред клавиатурата и се опитвам да напиша какво изпитвам. И само това: „Благодаря Ви, Приятели!” ми е в главата.

Ужасно съм притеснена, засрамена, уплашена, благодарна, въодушевена, обнадеждена...

Стигнах до дъното и Вие ми подадохте приятелска ръка, много ръце...

Установих, че никой не е застрахован от провал, но и никой не трябва да се отчайва, защото помощта „дебне отвсякъде”, защото приятелите са нашата опора, защото за Вас спасението на давещият се не е само негова лична работа. Защото блогосферата може да бъде и „гнездо на оси”, и спасение за всеки останал без надежда. Защото Вие доказахте, че вече сме сплотени,  че действително съществува феноменът блогърско общество, че електронните социални медии не са само място за обмен на клюки, жълти новини и политиканстване, но могат да служат и на добри каузи. Доказахте че независимо от кризата, независимо от повсеместната отчужденост, породена от борбата за насъщния, Доброто надделява над безразличието към чуждата съдба.

Благодаря Ви!

Благодаря на Мария, че взе присърце една почти изгубена кауза и съумя да убеди дори закоравелите скептици, че „ по-благословен е онзи, който дава...” Благодаря на Татяна, Петьо, Рени, Мархолев, Кети, Евгени, Иван, Валя, Влади, Тери, Мая, на Гло, на... Простете ми, ако пропускам някого, а това със сигурност е така, защото се вълнувам, а и защото аз самата не знам имената на всичките си „задочни” приятели.

Благодаря Ви от цялото си сърце!

Думите са безсилни