събота, юни 13, 2009

"Спокойно, българи! Корабът потъва нормално!"




Тази статия на Георги Папакочев за Дойче Веле ме провокира да Ви задам няколко въпроса.


Не съм икономист, но финансовата стабилност на страната ме вълнува, както и всеки от нас.
Разчитам на компетентни и аргументирани мнения.

1. Ще се обезцени ли отново левът?
2. Ще окаже ли влияние евентуалната помощ на МВФ?
3. Предизборното харчене ,"като за световно", на кабинета ускори ли тоталния срив?
4. Ще разберем ли кой е отговорен за съсипването на имиджа на България като привлекателна туристическа дестинация?
5. Ще понесе ли някой отговорност за спирането на жизненоважните европари за страната?

Лаик съм във финансовата сфера. Моля, помогнете ми да разбера!









Share/Bookmark

5 коментара:

  1. Моята също лашика прогноза е "Не" на всичките ти въпроси.

    ОтговорИзтриване
  2. Че е "Не" - ясно. Ама ЗАЩО? Те това ме вълнува...
    Лично мнение, някакво, си имам. Вашето какво е?

    ОтговорИзтриване
  3. Ами Блага, той човекът си го е казал направо. Без да съм професионалист в икономиката (то и любител не съм), ще се опитам да ти отговоря. Моят отговор може да се окаже и по-точен от тези на професионалистите, защото не съм затънал в теорията.

    1. Да. Аргументация -- покрай рецесията ще почнат стачки и искания за заплати. Без реално производство в страната, няма да имаме с какво да привлечем пари отвън, нито да гарантираме заеми от по-малко закъсали страни. За да угоди на работниците и да намали напрежението, правителството ще се принуди да печата пари без да има с какво да ги гарантира. Това се нарича девалвация -- една валутна единица реално има по-малко покритие. Пример: ако в обръщение има 1000 лева, гарантирани с килограм злато, то един лев струва колкото грам злато. Ако се отпечатат още 1000 лева без да се увеличи златото, реално един лев ще струва 2000 (лева) / 1000 (грама) = 0.5 грама

    2. Колкото икономическата помощ на СССР оказа влияние навремето. Докато бяхме част от СИВ всичко изглеждаше розово, имаше заплати, имаше търговия и производство. Но това бяха пари назаем, и щом дойде време да се връщат -- започнаха опашките за наливно олио и купоните за бензин. Ако някой си мисли, че МВФ или любимият на всички "сини" Европейски съюз няма да си искат парите -- жестоко се лъжем. И докато всички се тюхкаме за еврофондовете, условията за връщане на заемите остават една от най-строго пазениет държавни тайни.

    3. Това не е въпрос а констатация.

    4. Че то и сега се знае. Безконтролното строителство по морето и в планините не е чуждо дело. Това е дело на българи, които или хигиенизират финансите си, или използват (по-скоро използваха) една схема покрай ипотечната експлозия. Намираш някакъв капитал, отиваш в банката и казваш, че ще строиш. Взимаш заем, с който си купуваш Мерцедес S-класа, Ауди Q7 и прочее елементарни житейски необходимости. Междувременно строиш по най-левашкия и евтин начин, харчейки наполовина от план-сметката, представена на банката. Щом хотелът на плажа е построен, спираш вноските, банката ти прибира хотелчето и се чуди на кого да го продаде. Защото на пазара има още 174 такива хотела. В общи линии това е причината за кризата. и тези строителни предприемачи имат наглостта да искат помощ от правителството.

    Вече съм изказвал мнението си по този въпрос. Надявам се отговорите да са били ако не компетентни, то поне достатъчно аргументирани :)

    ОтговорИзтриване
  4. Да, и един съвет. Не зная доколко си запозната с HTML, но е добра идея да направиш връзките да се отварят в нов прозорец. Нормално една връзка изглежда по следния начин:

    a href="http://www.example.com"

    За да накараш браузъра да отваря връзката в друг прозорец, мини на РЕДАКТИРАНЕ НА HTML КОДА и добави следното:

    target="_blank"

    Така цялата ти връзка ще изглежда по този начин:

    a href="http://www.example.com" target="_blank"

    Така потребителите няма да напускат статията, отвлечени от нещо в страницата, към която сочи връзката.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации