Дайска легенда за принцесата-паун
Преди няколко века, в далечната и красива Сишуанбанна живеел силен, ловък, красив и умен младеж на име Джао Шутун. Неговият баща бил вожд на едно от местните племена. Момъкът се нравел на неизброимо количество девойки, но той все не успявал да избере измежду тях единствената за сърцето му.
Един ден, неговият най-предан приятел и ловец му казал:"Утре на Златното езеро ще дойдат да се къпят 7 красиви момичета-пауни, от които най-малката сестра е най-умната и прекрасната. Само ако скриеш нейните паунови одежди, тя няма да може да отлети обратно и ще остане на Земята като твоя жена." Джао Шутун толкова се развълнувал от тази новина, че направо не можел да повярва.
Той едвам дочакал да настъпи следващия ден и зачакал нетърпеливо до езерото. И наистина, изведнъж в небесната синева се показали седемте невероятно прекрасни дъщери на царя-паун. Само като докоснали повърхността на езерото и се превърнали в 7 млади момичета, които почнали да танцуват с плавни и изящни движения. Но най-красиво танцувала най-малката принцеса Ланулона. Джао Шутун от пръв поглед разбрал, че това е момичето-мечта за него и се влюбил от все сърце в нея. Той веднага решил да направи, както го посъветвал приятеля му.
След като принцесите се наплували и повеселили на воля, те отлетели. Останала само най-малката. Тогава младежът излязъл, държейки в ръцете си пауновите и одежди. Момичето дълго гледала мълчаливо младежа и той видял в очите и искрена и предана любов. Без да се бави, Джао Шутун вдигнал сватба и се оженил за прекрасната принцеса-паун.
Скоро след сватбата, съседното племе се вдигнало на война срещу тяхното племе. Смелият Джао Шутун веднага застанал начело на армията и тръгнал да защитава племето си, като оставил младата си жена сама.
Отначало, от мястото на войната пристигали само новини за поражение и отстъпление на войската им. Вождът на племето, бащата на Джао Шутун, от притеснение не знаел какво да прави. Точно тогава, злият шаман почнал да клевети принцесата-паун:"Тя беше чудовище, а сега е жена. Именно тя донесе всички беди и нещастия и ако не я убием, то нашата армия със сигурност няма да победи!" В безизходството си, бащата на Джао Шутун решил да изгори любимата си красива снаха.
Стоейки на прага на живота и смъртта, принцесата-паун се обливала в сълзи. Тя обичала безкрайно своя мъж, който воювал в далечни земи, и с който трябвало да се раздели, без да успее да се сбогува. Тя казала на баща му;"Моля ви се, разрешете ми за последен път да танцувам в моите паунови одежди!" С позволението на вожда на племето, принцесата облякла пъстроцветните блестящи паунови одежди и се завъртяла с грациозни и изящни движения в един вълшебен танц. Нейните движения били изпълнени с мир и любов към хората и излъчвали вълшебно сияние, от което на всички присъстващи им бликнали сълзи от очите. Постепенно, под акомпанимента на красивата музика, принцесата се превърнала в паун, литнала бавно и се разтворила в небесната шир.
Точно в този момент дошъл пратеник да съобщи за победата на Джао Шутун. Когато той се прибрал, сред ликуващите хора, той не видял любимата си жена, за която си мислил денонощно. Накрая той попитал за нея, като казал:"Именно благодарение на принцесата аз победих, защото тя ми даде правилния съвет. А къде е сега тя, благодарение на която празнуваме днес?"
Като чул думите на сина си и разбрал истината, вождът на племето най-накрая проумял, както е станало, но вече било късно. Със сълзи на очи той разказал всичко на сина си. От неочаквания удар, Джао Шутун паднал в безсъзнание. Когато се свестил, той имал едно единствено желание – каквото и да струва, да намери жена си и да я върне у дома. За него животът нямал смисъл без принцесата.
От приятеля си ловец той научил, че домът на принцесата е много-много далеч и трябва да се преминат много планини и реки. На изпроводяк, ловецът му дал 3 вълшебни златни стрели. След хиляди километри и огромни перипетии, Джао Шутун стигнал до една планинска долина, където за да влезе, трябвало да убие 2 огромни каменни слона, с помощта на едната златна стрела.
Все пак, той успял да стигне до двореца на царя-паун. Заради несправедливото отношение към дъщеря му, царят решил да изпита зетя си, преди да му предаде дъщеря си. Царят наредил на седемте си дъщери да застанат зад завеса от тюл със запалени свещи на главата и казал на младежа да се опита да познае, коя е жена му и да загаси свещта със стрела. Благодарение на огромната си любов и самообладание, Джао Шутун изпълнил тази задача с втората златна стрела. По този начин, той си върнал жена си. Двамата се прегърнали и със сълзи на очи си обещали да не се разделят никога повече.
Като се върнал вкъщи, Джао Шутун разбрал, кой е истинския виновник и тръгнал към дома му за да си отмъсти. Оказало се, че всъщност това е черен лешояд, който бил с човешки облик. Като видял младежа, шаманът се превърнал и лешояд и литнал, но бил застигнат от третата златна стрела.
Оттогава, легендата за принцесата-паун, която се превърнала в символ на мир и щастие, се разпространява широко сред хората от националност Дай и се предава от поколение на поколение.
Източник: http://bulgarian.cri.cn/
Как се повтаря фолклорът само. В българския фолклор се среща същият мотив - овчар открадва дрехите на къпеща се самодива и се оженва за нея. После й връща дрехите и тя излита през комина на къщата, за да се върне в своето самодивско царство.
ОтговорИзтриване