Пристан

В очакване

2012-01-17T21:42:00.001+02:00

Излязох от работа и тръгнах направо към плажа. Беше към 3 следобяд и бриза подухваше леко. Прилива беше нисък , но морето пак блъскаше със страшна сила сърфистите събрали се в необичайния за тях час. Събаряше и въртеше здравите телата без жал сякаш погребваше ги живи. Целия този спектакъл продължи около 20 минути, но не това привлече вниманието ми. На самия бряг с лапи потънали дълбоко в мокрия пясък стоеше едно куче и лаеше озъбено морето. Без съмнение във водата се намираше стопанина му а морето беше толкова ожесточено , че сигурна съм лая означаваше повик. Животното усещаше опасност. Прилива се покачи още а стопанина на кучето не се появяваше. След всяка огромна вълна кучето навлизаше все по-навътре и викаше другаря си. Всеки път щом из водата излезеше някой кучето тичаше доволно към него , но се връщаше отчаяно на поста си без да отдели очи от водата. Приближих го леко и погалих мократа главица, но в нито един момент верния страж не обърна очи да ме погледне. Останах до него известно време наблюдавайки лоялноста на животното. Почувствах любопитство и яд, двамата наблюдавахме водата а човека не се появи от никъде. Защо не излиза, се питахме? Бяха изминали четири часа, тъмнината над морето покриваше и прикриваше всяка форма. Останали бяха само двама във водата и кучето забило крака в брега като каменен стълб следейки всяко движение. Тръгнах си без да разбера кой бе заслужил толкова любов.

Дървесата ги боли

2012-01-04T16:48:00.000+02:00

Чък Норис може да прави балончета с пържола!
Чък Норис не го е страх от тъмното - тъмното го е страх от Чък Норис.
Чък Норис не мастурбира. Той изнасилва ръката си!
Чък Норис не носи часовник, той решава колко е часа!
Когато Чък Норис пресича улицата, колите се оглеждат за него!
Чък Норис е броил до безкрайност. Два пъти!
Чък Норис може да ви удуши с безжичен телефон !
Чък Норс може да затръшне въртяща се врата!

Аман от Чък Норис..

Ограниченост, граничеща с безграничност

2011-09-15T10:10:00.015+03:00

· Всички отсъстващи да си кажат номерата!

· Престанете да говорите, че ще преместя целия клас на първите чинове!

· Вземете учебниците и препишете урока наизуст.

· Млъкни, когато те изпитвам!

· Първо кръстовището ще пресекат хората, после ще преминем ние.

· Ти какво? Тъп ли си? Тъпите като не помнят си записват. Ето – аз си записвам.

· Ядрената бомба винаги попада в епицентъра.

· Стой там и слушай тука!

· Храстът е сноп растения, израстващи от една точка.

· Ако искаш да отговориш, по-добре млъкни.

· Обиколки на игрището от мен - до междучасието!

· Сега ще разбера кой е виновен и ще накажа който ми падне!

· Тръгваме привечер на разсъмване.

· Гърлото те боли? Учи си уроците и ще ти мине!

· Кормилото служи за завой надясно, наляво и в други посоки.

· Аз не съм овца, за да ме водят на повод като крава!

· Затваряйте си устите – гащите ви се виждат.

· Ограниченост, граничеща с безграничност.

✍ ✘

2011-08-12T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-12T06:00:00.002+03:00

Принуден да напусне Германия, Паганини дълго не можел да избере безопасно направление. След като отчел цялата сложност на избора, той приел решение, формулирано така: „Ако саксонският крал падне, то негърът ще ми покаже посока изток”.

Как?

Отговор на вчерашния въпрос:

Циганин — името на едно от кучетата
извършили първият суборбитален космически полет.

Отвертка

2011-08-11T13:13:00.004+03:00

Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Блоьк” или нещо подобно, което трудно се описва с думи. При което побойникът оставаше неприятно изненадан, спираше и оглеждаше ръката си, почесваше се замислено, често и се отказваше да го бие повече. Оттегляше се озадачен до хладилника, после с бутилка бира се кротваше пред телевизора.

Побойник беше вторият му баща. Раздърпан зелен потник върху бирено шкембе, сиви, непрани от седмица боксерки, рижи косми по кривите къси крака с дебели прасци и износени джапанки, от които стърчат мръсни пръсти. Нагоре не си го спомняше защото вече го бе забравил след многобройните побоища. Най-вероятно и не вдигаше достатъчно глава, отвратен от вечно киселият дъх на ферментирал алкохол и развалени кътници.

Преди втория удар със задоволство огледа почистения тезгях и наум измери разстоянието до стенния шкаф с инструменти. Така го бе и пресметнал, около два метра. Тоя път не отвори уста, а прехапа език, за да стане звукът от удара още по-внушителен. Да изпльока жадно и тънко да замирише на кръв. Да погали слуха на пастрока му и неговата войнственост, за да се наслади на нов удар. При който той щеше да се отмести малко, само десетина сантиметра, все едно залита, а оня ще да го последва опиянен от могъществото си, ще се облегне с една ръка върху десеткилограмовото менгеме преди да замахне отново. И когато това стане…

Когато дланта на мъжа легна върху мастития метал, а другата се сви в юмрук, момчето неочаквано се наведе напред към корема му, протегна се и перна с пръсти дръжката на отвертката, която служеше за затягане. Стоманените челюсти се отвориха, китката на мъжа хлътна в тях, при което то завъртя наобратно отново с удар. Всичко стана толкова внезапно, че когато костите му изпукаха в мъртвата захапка, пастрокът помисли, че е счупил лицевата кост на натрапения си син и се изхили.

Истината дойде секунда по-късно с внезапен взрив, избухнал сякаш изпод тезгяха. Нечовешка болка обхвана първо пристиснатия му крайник, след това цялото тяло. Недоумението бе изместено от зверско страдание. Коленете му се подкосиха, повдигна му се. Успя да види как мургавата ръка на тоя копелдак, натрапеният му син, изтегли отвертката от жлеба за затягане. Менгемето се обля в кръв, от отвора стърчаха счупени кости и разкъсана кожа. По сивите боксерки изби мокро петно, замириса на урина, а по бедрото му се спусна жълта струйка. Долу джапанките му стъпваха в локвичка.

Едва сега момчето видя очите на пастрока си. Не ги потърси. Те сами слязоха на нивото на неговите. Плуващи в торбички подкожна мазнина, отчаяно молещи, воднистосини. Видя сгърчено от болка лице, прежълтяло. Рижа опашчица на козел служеща за украса на долната челюст висеше вяло. Отворената уста бе изкривена в яростно – заплашителна гримаса на обзет от безумие човек. От там воняха ред проядени зъби.

След час момчето вървеше по улицата. Насреща му с вой се зададе пожарна. Слънчевите лъчи се отразяваха в хромираните части на камиона. Лицата на мъжете в кабината бяха угрижени и някак тържествени. Когато отмина, момчето навлезе в гробищния парк. Пееха птици, дърветата зеленееха и хвърляха гъсти сенки по алеите. Спря пред неугледен камък. Разрови пръстта и заби там отвертката от менгемето. Сетне заглади с длан. Накъса малко трева и я хвърли върху копаното.

- Знаеш ли, мамо – прошепна, - как пламна къщата му… Най-красивата гледка, която съм виждал. Жалко, че не можа да й се насладиш. – Поседя, помълча. – Вече не те боли, нали?... Няма я къщата на болката, мамо…

От мястото му се виждаха покривите на обредния дом и малкия параклис. Лека усмивка се изписа върху устните му. Изправи се и тръгна към сградите. В джоба му потракваше кутия кибрит. Не изминал и крачка се спря и се обърна към гроба. – До последно се двоумях дали да му оставя трион до менгемето…

Закрачи. Щеше му се да чуе зад гърба си:

- Бъди добър християнин, сине!...

Р.Романов

За автора

Въпрос с кафето

2011-08-11T06:00:00.003+03:00

Циганският живот е живот на скитници.

Къде за първи път е бил Циганин през юли ’51-ва, като имате предвид, че след това там са били доста негови роднини?

Отговор на вчерашния въпрос:

☯

2011-08-10T13:13:00.000+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-10T06:00:00.002+03:00

Това здание е второ по популярност в САЩ. Всяка година го посещават близо милион души, като пикът на посещенията е през август.

Кой е бившият му собственик?

Отговор на вчерашния въпрос:

Джим Морисън

♜

2011-08-09T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-09T06:00:00.001+03:00

Романтична история

Той живя в странни дни. И хората бяха странни.

Чакаше тази, която ще запали неговия огън и я срещна в една тъжна неделя.

Каза ╒: „Здравей, обичам те!” и заедно тръгнаха по улицата на любовта. Но в края на една нощ настъпи и краят на тази романтична история. Както и на неговата дива любов.

Кой е главният герой?

Отговор на вчерашния въпрос:

Стриди не се консумират през

май, юни, юли, август

(месеците, в названията на които няма "р")

ПОМПА КЮЧЕК

2011-08-08T13:13:00.000+03:00

Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!

„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село Ама кой да се сети!?... Висиш си на примката, оси очите ти изпили, изсъхнал като чироз, почернял… Сега казвам – „Вали, не отваряйте капака” Пък то - срам ме е – как да те покажа толкоз грозен... Че и бившата ти, и тя тука, кучката. Сакън, да не изпусне… А как само плаче, как се тръшка… Ах, голяма актриса. Чак служителките от траурната агенция ревнаха. А тях лесно не можеш трогна – смърт те са виждали и виждали. Дето се казва – със смъртта си бъбрят – сутрин кафето си пият заедно, вечер водката.”

„ Колко е натежал – недоволстваше един от носачите. – Преди беше стотина кила. Сега е два пъти повече сигурно…

„ Два апартамента, вила, две коли и какво? – редеше мъдрости наум мъжът от другата страна на ковчега. - Без стотинка в джобовете си отива, завалията. Затуй - яж, пий и к’вот изчукаш чуждо – туй ще ти остане”. Той поизвърна глава и хвърли крадешком поглед към вдовицата. Тя грациозно заобикаляше локвите, скрила хубавката си муцунка под чадъра.

Малко зад нея, с разръфана от дъжда черна рокля, пристъпяше десет години по-възрастната екс – съпруга, понастоящем вдовица втори ранг. Полепналата по тялото й материя не спестяваше нищо на похотливите мъжки очи – нито едрите й гърди с изваяни зърна, нито правите й крака, в основата на които изпъкваше примамливо, сякаш нескромно изложен на показ триъгълник.

„ Ах какви жени! – проследи погледа му тоя, зад него. – Какви жени ни оставя наш Герги!”

Зад вдовиците, под звуците на духова музика, ситнеше тълпата опечалени. Двайсетина души.

„Слава Богу, че времето се развали – повтаряше си вдовицата, – че ако се бе домъкнала цялата му рода, как щях да ги изхраня…?!”

„Ех, Гоше, Гоше!… Що не умря по мое време, да видиш какво погребение щях да ти спретна – кахъреше се за пропуснатия шанс екс – съпругата. – Поне петстотин човека щях да поканя, отделно оплаквачките. И хубав оркестър щях да наема, не като тия чалгаджии тука…”

Циганите преди час се бяха върнали от тридневна сватба. По време на опелото бяха дръпнали по две – три бързи бири за разсънване, и сега дуеха бузи, лъснали под струите като медните си тръби.

Между разтворените чадъри тук таме сълзяха свежи цветя.

Наближиха новия парцел, до който водеше разкаляна пътека, широка колкото да се разминат двамина. В тинята бе зарязана ръчна количка с камъни. Водите на локвата бяха покрили колелото й наполовина.

- Е са си еба мамата - промърмори един от носачите.

- Умрелият си е умрял, да се смили Бог над душата му, ма аз тука не ща да се давя – огледа обувките си друг.

- Да има как Георги да слезе от сандъка, че дето ще го обърнем, ами и ще затънем до уши в тая лепавица. – мрачно додаде друг.

- Верно бе! Само колкото да го занесем до…

- Правилно! Мястото му няма кой да заеме – изхихика първият.

- Я донесете камъни!

Най-младият пусна внимателно дръжката – останалите се понапрегнаха и поеха тежестта. Нави крачоли над глезените и плахо нагази. Взе няколко камъка и крачейки като щъркел се върна на алеята. Подложи камъните и свалиха ковчега.

Вдовицата ахна изумена. Екс – съпругата сложи ръка върху разтуптяната си гръд и пое дълбоко въздух. Опечалените на разбраха какво става и се сбутаха в гърба й.

Циганите пък съвсем нищо не разбраха – щом видяха, че процесията се кротна, сгушиха се под един кестен на сушина. Барабанистът Сайфет извади плоско шише и отпи. Подаде и на другите.

- Ритъма спазвайте, ей! Шъ въ избия! Да не сте на сватба, стига с тия маанета! – подвикна им баш музикантът Сали и пое бутилката.

- Защо го сложихте на земята? – възнегодува вдовицата. – Знаете ли колко е скъп ковчега?

- Кой ще го отвори? – запита първият носач.

Всички се отдръпнаха. Той погледна към младока.

- Да не сте посмели! – писна отново вдовицата. – Костюмът не му е по мярка, ще го навали, ще се свие…

- Срам от Бог нямате ли? – изохка екс – съпругата.

Жените отзад източиха любопитно шии и зашепнаха.

В тоя момент капакът помръдна. Мъжете изплашено отскочиха, заблъскаха се, запрепъваха. Вдовицата залитна и се опря о мощната гръд на екс – съпругата. Тя от своя страна изстена и се хвана отново за сърцето.

Жените отзад писнаха.

Тълпата втрещена заотстъпва.

Първо се отвори пролука, през която се подаде ръка. После ръката избута капака, венецът се плъзна и цопна на асфалта. В настъпилата смразяваща тишина, в ковчега се изправи мъртвецът. Без да забелязва ужасените лица около себе си, прехвърли единия си крак през преградата, после другия. Застана пред всички цял – целеничък. Изглеждаше с двайсет години по-млад. Костюмът си му беше тъкмо по размер, косата грижливо зализана, а на мястото на страшния грозен белег от въжето, синееше модерна вратовръзка. Свежо бе бледото му лице, малко отвеян и замислен погледа. Огледа присъстващите. Вдигна очи към небето, подложи длан, колкото да се убеди, че наистина вали и промърмори недоволно:

- Е затуй не обичам да ходя по погребения. Никакъв ред, никаква организация. Един чадър няма кой да ти даде.

- Георги… - изшептя вдовицата и коленете й омекнаха. Белна страшно очи и се свлече на алеята.

- О, Боже… - изумена смънка екс – съпругата и се прекръсти – веднъж от ляво надясно и два пъти обратно.

- Бате Гошо… – смутено се обади младото момче – дължах ти двайсет лева, ето…

Носачите трепереха гузно заболи очи в земята.

Оцветени в палитра от грим, дъждовните води заобикаляха краката на хората и падналата жена и се отичаха към зеещият наблизо гроб.

Три дни след по-късно, докато разтоварваха инструментите на една сватба, Салито взе да разправя:

- Абе… Последния път… На погребението на онзи, обесения… Видя ли някой, че и на съседния парцел имаше погребение?

- Булката ли?... Дето се гътнала баш на сватбата си?... Видях я – надигна бирата Алито.

- Ами вий?... Нищо ли не видяхте? – обърна се към останалите.

- Тц…

- Че какво толкова има да се гледа? Ден през ден сме или на сватба, или на погребение…

- Абе какво, какво... Имаше то какво… - сниши глас и се наведе напред Салито. - Уж я погребаха тая, ама хвърлиха у трапа празен сандък.

- Ха! Не думай!

- Айде бе!?

- Айде, я!… С очите си видях как се измъкна иззад тълпата и тъй както си беше – в бяла булчинска рокля, с цветчетата по косите и лачена чантичка - хоп! – право при наш Георги…

- А’е стига лъга, Сали…

- Вдовицата му като ревна: „Ах, мръсникооо!... Огън да те изгори, гръм да те убиеее…”

Екс – вдовицата и тя се разпищя: „Знаех си аз!... Номерата ти край нямат!... Умрял бил, обесил се бил!... Ще те намеря, да знаеш! Ако ще и в ада да се скриеш!...”

- Ама… верно ли, бре?

- После като се хванаха за косите, като се заскубаха…Вай, Аллах, къф кютек падна… Разхвърчаха се пирги, сополи, копчета… Едната вика „ Ти си виновна мари, кучко”, другата „ Ти си кучка ма, пачавро…”

- Айе’ въз геч, бре! – прекъсна го Алито. – Баси как лъжеш!

- Не лъжа, ей!... Да ми умре Айшету аку лъжа!

- Лъжеш кат’ дърт сиганин! – обади се и Ибрямчето. – Май ичкията в повечко ти доде…

- Бе ваш’та мама мангалска! Не лъжа, бе! С ей тия очи ги видях – хванаха се за ръце двамата, гушнаха се, като влюбени птички… Отлетяха…

Сали вдигна глава към небето, сякаш да проследи полета им.

- Ха - ха! Да бе, да… Изпарили са се… Ний щото трева пасем, затуй нищо не видяхме, а?

- Щот сте кьорави, затуй не виждате!

- Брех, мамка й пукница… Хайде, от сабайлем взе да ти се привижда… Ха - ха!…

Разпрата заплашваше да се разрасне в скандал – то де ли се е видяло циганска сватба без бой, ако не беше се появил барабаниста Сайфет. Гледаше изплашено, ококорил огромните си, като тави за баклава очи, в които препеченото по краищата бясно се въртеше.

- Маестро… - тикна двесталевова банкнота в ръката на Сали. Гласът му трепереше. – От зетя и булката са… Заръчаха поздрав за кръстника… „Помпа кючек”…

- Де ги? - запита Сали и смаян заоглежда банкнотата. Потри я между пръстите си, вдигна я срещу светлината, помириса я. – Вай, Аллах! Чистак нови… Де ги, бе? Де са младоженците?

Сайфет врътна брадичка и извъртя златистото на очите си над дясното си рамо – към паркираната наблизо лимузина.

Сали погледна към колата, после към парите в ръката си, накрая към смълчалия се оркестър:

- А това видяхте ли? – вдигна банкнотата над главите им. – Не са менте!

Музикантите мълчаха.

- Питам – видяхте ли?

- Да ве… Видехме – смотолеви Ибрямчето.

- Али, а ти?

- Видех, маестро, видех… - прекара пръсти през настръхналата си коса Али.

Сали доволно потри сефтето в брадата си, допи бирата и стана:

- Аз трябвало да спирам ракията, а?… А?... Ади сега! Да ни са разпра’ями кой ши я спира… Земайти зурните! Ади, чабук, чабук!… „Помпа кючекь”…Раз и…два и …три!... Дай! Дай, темпо, спазвай ритъма!... Ах, вашта мама сиганска!... Шъ въ избия, ей! Да не сме на погребение!... Кючек искам да се свири!...Дай по-живичко!... Темпо… Темпооо…

Маането вдигна два гълъба във въздуха. Те закръжиха над главите на сватбарите, все по-бързо и все по-нависоко, докато изчезнаха, стопиха се в небосвода.

- Айдиии за кръстникааа!... Завърти, кръстник!... Гюбек саалдъ!... А така! Сербез! По- сербез стъпвай! А така! Е т’ва е кючек вече... Оп!….Са!...Айде помпааа… Шинди!.. Са!

Р. Романов

Въпрос с кафето

2011-08-08T06:00:00.001+03:00

През 17-век изяснили, че те лекуват махмурлука и усилват любовното желание. На Казанова му били нужни по 150 дневно.

Отговорете с четири думи, кога не е прието да се употребяват.

Отговор на вчерашния въпрос:

Двете страни на плочата били обозначени като първа
Мьобиус пръв конструира едностранна повърхнина

***

2011-08-07T13:13:00.008+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-07T06:00:00.001+03:00

Когато през 1966 Бийтълс издават сингъла „Penny Lane / Strawberry Fields Forever", в някакъв смисъл повтарят това, което през 19-век прославя един немски математик.

Кой е той?

Отговор на вчерашния въпрос:

Филмът няма финален надпис: Край

´¯`•.¸¸.•´¯`•.¸✐✎

2011-08-06T13:13:00.003+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-06T06:00:00.001+03:00

Когато Хичкок снима „Птиците” иска да постигне усещане за ужас без край. Затова във филма отсъства...

Кое?

Отговор на вчерашния въпрос:

Японско море

✎

2011-08-05T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-05T06:00:00.000+03:00

Кое море се намира между главната област, четирите провинции и новата страна?

Отговор на вчерашния въпрос:

☆ ☞☾

2011-08-04T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-04T06:00:00.003+03:00

След едно потресаващо откритие, в Париж започнали да пишат любовни писма на...

Какъв език?

Отговор на вчерашния въпрос:

"Царицата на чардаша" - Имре Калман

Кралица Елизабет Румънска

е писала под псевдоним Кармен Силва

Тандеми във времето

2011-08-03T13:13:00.000+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-03T06:00:00.001+03:00

Литературното „име” на една кралица съвпада с името на главна героиня от произведение на именит французин. Националността на героинята е същата, като на главния герой от произведението на негов колега. А името на героиня от друго произведение на този колега, съвпада с литературната „фамилия” на гореспоменатата кралица. При това, героинята също е кралица.

Кралица на какво?

Отговор на вчерашния въпрос:

Не е затворен кранът за кислорода.
Екипажът умира от задушаване.

Хуманитарни помощи

2011-08-02T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-08-02T06:00:00.005+03:00

През 1915г на брега на Ярмут вълните изхвърлят немска подводница U-31. Била е напълно изправна, а целият екипаж – мъртъв.

Следствието установило, че най-вероятната причина за смъртта на подводничарите е, че вахтените забравили или не успели да затворят крана за...

За какво?

Отговор на вчерашния въпрос:

крадена кокошка

Ако те правят на глупак

2011-08-01T13:13:00.004+03:00

· Ако те правят на глупак, не давай съвети.

· Колкото по-дълго вършиш нужното, толкова по-скоро ставаш ненужен.

· Средностатистическата жена предпочита да е красива вместо умна, защото средностатистическият мъж по-добре вижда, отколкото мисли.

· До сватбата си казват един на друг: „Аз харесвам само теб”, а след сватбата: „Теб само аз те харесвам”

· Блондинката никога не лъже. Тя просто не помни какво е казала преди минута.

· Грижата на мъжа за жената е по-голяма, ако тя не го пере и не му готви.

· Мъжете се делят на подходящи и неподходящи. Жените – на млади и стари.

· „Моля да ме изпратите на курсове за повишаване на заплатата.”

· Колкото по-малко дрехи е решила да облече една жена, толкова повече време ╒ е нужно.

· Понякога искреността е просто недостиг на самообладание.

· Ако мъжът никога не лъже жена си, значи не му пука за нейните чувства.

· Не е достаттъчно да си знаеш цената, трябва да умееш да се възползваш от търсенето.

· Все по-малко са нещата, които е невъзможно да се купят и все повече тези, които е невъзможно да се продадат.

· Умният мъж се старае да не дава на жена повод да се обиди. На умната жена не са ╒ нужни поводи за да се обиди.

· Човешкият живот се дава само веднъж, но като правило – в най-неподходящия момент.

· Не можеш да изгониш муха от монитора само с курсора.

· Жените умират след мъжете си, защото вечно закъсняват.

· Интересно, какво са намирали жените в мъжете, когато все още е нямало пари?

· Семейството е кораб, на който командва готвачът.

· Понякога хората така неистово се стремят да поправят миналото, че изобщо забравят да се тревожат за бъдещето.

Въпрос с кафето

2011-08-01T06:00:00.001+03:00

Чорба от кокошка с адреналин в кръвта.

Каква е кокошката?

Отговор на вчерашния въпрос:

Барон Мюнхаузен на Луната

Наследственост

2011-07-31T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-31T06:00:00.001+03:00

„Очи – евтино! Голям избор от оранжеви, червени, виолетови и сини.” Такива обяви там не са рядкост. Всяка година, харесват нов цвят. Когато той бил там за втори път, се търсели зелени и жълти очи.

Кой е той?

Отговор на вчерашния въпрос:

Самоубийци

2011-07-30T13:13:00.000+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-30T06:00:00.000+03:00

Накъде водят магистралите, започващи от летището в Маями и обозначени с червено слънце?

Отговор на вчерашния въпрос:

Хоакин Кортес
линк към видео

⊙.◎

2011-07-29T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-29T06:00:00.002+03:00

Кого наричат танцуващ афродизиак?

Отговор на вчерашния въпрос:

Кралица Мария за модата и етикецията

Мерилин завинаги

2011-07-28T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-28T06:00:00.001+03:00

Кралицата, влюбена в Балчик, смятала, че има две неща, които са твърде светски за да бъдат аристократични: едното, съществува за жените лишени от вкус, а другото – за невъзпитаните.

Кои са тези неща?

Отговор на вчерашния въпрос:

Пускали рибешките кости обратно в морето.

***

2011-07-27T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-27T06:00:00.000+03:00

Според Бернар Вербер, рибарите-лапландци вярвали, че животът-душата се съдържа в скелета.

Как си подсигурявали препитанието в бъдеще?

Отговор на вчерашния въпрос:

цигани

@.@

2011-07-26T13:13:00.000+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-26T06:00:00.000+03:00

Като че ли в потвърждение на известна историко-етнологическа теория, някои от тях твърдят, че когато гледат определени филми, в по-голямата си част мюзикъли, разбират първите куплети, а нататък вече и припяват.

Кои са те?

Отговор на вчерашния въпрос:

Помнят ни, докато пречим

2011-07-25T13:13:00.006+03:00

· Ако гледате телевизия, ще забележите, че добрите момчета винаги побеждават лошите, освен във вечерните новини.

· Когато искам да чуя нещо умно си говоря сама.

· Ако някой е щастлив повече от ден, значи нещо не му е известно.

· Ако изключат студентите държавна поръчка, нужно е само да върнат празните бутилки и да се запишат в свободния университет.

· „Не съм расист. Ненавиждам всички различни еднакво.” – плакат на неонацист.

· В главата ми се върти идея... засега упорито търси мозъка.

· „Такива гърди Амур не ще пропусне” – предложение за реклама на д-р Енчев.

· Животът е тъжен, затова пък заплатата е смешна.

· Колкото повече се разширява ъгълът на гледната точка, толкова повече затъпява.

· Учене – изучаване на правилата; опит – изучаване на изключенията.

· Умни са тези, които работят с ума си, а мъдри – тези, за които умните работят.

· Този, който плаща, не само поръчва музиката, но и заставя всички останали да я слушат.

· Роденият да пълзи! Освободи пистата за излитане!

· При пропадане в бездната, най-неприятното е... че тя все пак има дъно.

· Докато красотата се накани да спаси света, изродите ще го унищожат.

· Нищо не те хвърля в такива крайности, както търсенето на „златната среда”.

· Неудачник е този, който от двете злини получава и двете.

· Помнят ни, докато пречим на другите...

· Нищо не издига човек над тълпата така както бесилката...

· Да наречеш нещата със собствените им имена не е трудно. Трудно е да поставиш под това собственото си име.

Въпрос с кафето

2011-07-25T06:00:00.002+03:00

В текста на една от песните на АВВА се казва, че любовта и целувката имат тази способност.

Името на кое оръжие се съдържа в песента?

Отговор на вчерашния въпрос:

シ

2011-07-24T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-24T06:00:00.003+03:00

В арменска гатанка фигурира червена шапчица с голи крака.

Коя е тя?

Отговор на вчерашния въпрос:

Goodbye Amy

2011-07-23T22:11:00.005+03:00

Ейми, Бог те прибра защото си добра.
И защото любовта е наистина губеща игра.

Клуб '27 те очакват за як купон.

๏̯̃๏

2011-07-23T13:13:00.000+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-23T06:00:00.001+03:00

В коя пиеса героят казва на героинята: „Ами тогава скочи от него!”

Отговор на вчерашния въпрос:

Анастасия Николаевна Романова

Династията Романови водят началото си от Андрея Кобылы, който имал пет сина: Семьон Жребец, Александър Елка, Василий Ивантай, Гаврил Гавша и Фьодор Кошка. От Фьодор произхождат Романови.

Кама Сутра

2011-07-22T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-22T06:00:00.001+03:00

Семейството е било голямо. Имало и Котка и Жребец, а начело – Кобила. Познават ги в целия свят.

Как се казва представителката на семейството, за невероятното спасение на която се е появила версия през 1956 година?

Отговор на вчерашния въпрос:

ескимо

Разни идеали

2011-07-21T13:13:00.012+03:00

- Сис╒, моля те, престани! Остави ме на мира!

- Да престана! – искрено се възмути високата блондинка на осемсантиметрови токчета, с лицева бойна окраска, на която биха завидели потомствените индианци: сребристо-розови сенки, дълги сини мигли, едва издържащи прекомерния слой туш, с бляскаво цикламено червило, което можеше да те заслепи дори в тъмното. Тя се намуси, сви пухкавите си устнички в смешна гримаса, и се залюля на иглените си токчета – аха да се прекършат. Погледна с укор приятелката си Али, галено от Албена, и започна отново:

- Погледни се! Ако не бях аз...

- Не се мръщи. – посъветва я Али с лека усмивка – От това преждевременно ще се сбръчкаш.

Сис╒ изплашено трепна и мигновено придаде на лицето си непроницаемо изражение, без обаче да променя тона с който пилеше на главата на упоритата си приятелка.

- Огледай се! Навън е двадесет и първи век: прогрес, технологии, интернет, сайтове за запознанства, скайп, шопинг и... козметика, в края на краищата. – приведе най-убедителните си доводи Сис╒. – А ти дори нямаш ново гадже!

- И за какво ми е? – искрено се учуди Али. – На мен и Кърк ми стига.

- Но Кърк е куче!

- Какво от това? С какво е по-лош от някакъв си там учил-недоучил надут кухар? Кърк ми създава по-малко проблеми и никога не се прави на нещо, което не е.

Тук вече Сис╒ едва не изпадна в шок, но все пак реши да хвърли в боя и последните боеприпаси:

- Поне отвори лаптопа, изпратила съм ти покана за G+, социализирай се! А ти, ти... ти четеш! И дори не четеш Коелю! Ти си луда!

- Това диагноза ли е?

- Не. Просто констатация. – фръцна се на токчетата си Сис╒ и хукна навън. До срещата с новото ╒ гадже оставаха само три часа. Абсурд да успее да се приготви...

Въпрос с кафето

2011-07-21T06:00:00.004+03:00

Според начина на приготвянето се дели на мек, сух и твърд. През многовековната му история са изброени огромен брой концептуални подходи и съставни части. Практически, всяка нация е добавила нещо свое.

Кой вид е демонстриран за първи път на изложението в Сейнт Луис през 1904 година?

Отговор на вчерашния въпрос:

С "изпотяването" на Земята и пролетите сълзи,

Емпедокъл обяснява солеността на морската вода.

Иновация

2011-07-20T13:13:00.002+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-20T06:00:00.003+03:00

Както е известно от древногръцките митове, Фаетон, управлявайки колесницата на Слънцето, се е приближил твърде много към земята и едва не я изгорил. В митовете на други народи, се разказва за герои, които проливат горчиви сълзи на брега.

За какъв общоизвестен факт става дума?

Отговор на вчерашния въпрос:

„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“

Не бъди овца!

2011-07-19T13:13:00.004+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-19T06:00:00.003+03:00

"Възмутен от лицемерието на политиците, той се кандидатира за депутат. В своята кампания той набляга на обещания от рода на: "Ще спрем земетресенията в Мексико и ще осигурим джобен аквариум за рибки за всеки човек!".

С какво обаче той остава известен на следващите поколения?

Въпросът е на gost

Отговор на вчерашния въпрос:

Отсича се храст, потапя се във водата, рибите се крият на хладно, оплитат се в клоните. Внимателно се изважда храста и рибите се прибират в сакчето.

Усмихвай се! Това дразни всички.

2011-07-18T13:13:00.006+03:00

· Знаете ли, че при команда „фас!” кучетата захапват профила на престъпника?

· Щастие е, когато желаното съвпада с неизбежното.

· Нищо не ранява човек така, както шрапнелите на неговото щастие.

· Бързо изпитата чаша не се брои за налята.

· Ако мъж иска ръката на жена, значи му е омръзнала собствената.

· Опитът е училището, където човек научава какъв глупак е бил преди.

· Сутрин – част от денонощието, когато завиждаш на безработните.

· Да припираш жена е като да се опитваш да ускориш зареждането на компютър. Програмата, така или иначе, е длъжна да изпълни всички нужни неща и още много, които остават в тайна.

· Правилно изхвърленият мъж е длъжен да се върне – като бумеранг.

· Жената може да живее без постоянен секс, а мъжът – без постоянна жена.

· Учениците са като извънбрачни деца.

· Мързелът на народа не е грях, а абсолютно необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководещите го глупаци.

· Всяка секунда, натискайки клавишите, програмистът убива хиляди микроби.

· Няма чиста и свята мисъл, която не можем да изразим с псувня.

· Ново ефективно противозачатъчно за жени: таблетки срещу главоболие.

· Моногамният прави нещастна само една жена.

· По-добре фалически символ, отколкото символичен фалос.

· Тишината те учи да слушаш себе си.

· Усмивката е разтегливо понятие.

· Усмихвай се! Това дразни всички.

Чорба от греховете на отец Никодим

2011-07-18T10:10:00.001+03:00

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния напев на чешмата. Нещо смирено имаше в походката на черния котарак, който замислено мина през двора и бавно се качи на чардака.

Ние с отец Сисой седехме до масата под сянката на лозата и се радвахме на тоя хубав ден. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето, сякаш се молеха.

Отец Сисой, облегнат на пейката, бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше.

През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховатият магер.

Отец Сисой му кимна с ръка.

- Готово ли е, готово ли е? - викна му високо и отчетливо той, извади от джебчето на кадифения си колан часовника и го погледна.

- А-а - ще бъде - отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение и като не дочака друг въпрос, тръгна към магерицата.

Усмивка, сияеща от доброта, озари лицето на отец Сисой.

- Знаеш ли какво ще ядем? - обърна се към мене той.

- Пак някоя съблазън си приготвил, отче - рекох аз, като посочих с очи шишето вино, което се изстудяваше в коритото на чешмата.

Това шише, когато стоеше там, всякога предвещаваше нещо по-особено за обяд. Гювеч, някоя люта овнешка яхния, печено пиле или шишкебап.

- Не - каза отец Сисой, като положи ръце на масата. - Днес ще ядем нещо просто само по себе си, но пълно със значение. Днес ще те гостя с чорба от греховете на отец Никодим.

Погледнах го учудено и похвално за хубавата шега.

- Не се шегувам, любезни - каза отец Сисой и наведе умислено глава. - Казавм самата истина - днес ще ядем чорба от греховете на отец Никодим. Ето, година вече става, откак, царство му небесно, почива бедният там в манастирските гробища под дюлата, която сам бе садил и отгледал. Скромността му в живота спомогна скоро да се забрави името на тоя добър човек, чиято душа е живяла в страх пред бога и в стремление за райските блага, като се е бъхтала в безпокойствие.

Заварих го тук година преди смъртта му, остарял, но запазен, здрав и як. Като че ли сега виждам да минава през двора неговата едра, висока, права, широкоплещеста фигура, която не можеше да влезе в черковната врата, ако не се понаведе. Той вървеше тежко, бавно и важно като патриарх. В неговите широки кръгли очи, над които се надвесваха като лозници гъсти вежди, имаше загадъчен, странен и чуден поглед, който не отговаряше на силата, що излъчваше неговата осанка. Сутрин, когато излизаше от сянката на своята килия и спираше пред черковната врата да се прекръсти, по широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина. И мене, боже, прости ме, всякога ми се струваше, че на тоя човек не подобава да се моли, защото изглеждаше по-силен от всички грехове, срещу които не трябваше да вдига пръсти, събрани за кръстене, а сключени в юмрук.

Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка и не пожела да общува с мене. Хранеше се сам, редовен и точен бе на всички служби, на утринните и вечерните. С любов и старания той отглеждаше цветята в градината и особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. През хубавите майски утрини, когато тия рози нацъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях, дълго се разхождаше, миришеше ги и откъсваше само една. Интересно бе, че тая роза всякога намираха оставена на пейката зад манастирската ограда, гдето се простира най-хубавата ливада. Днес вече знам, че тая странност не е била без значение, макар и да е забулена в тайна.

През хубавите пролетни и летни дни отец Никодим повечето време прекарваше с въдица покрай реката. Това беше неговата страст. И аз не вярвам да има по-голям ловец на пъстърва риба. Той скиташе из сенчестия дол покрай реката, провираше се из гъстака, който покрива бреговете й, катереше се по големите обли камъни, зеленясали от векове, и не знаеше умора. В такива дни той пропущаше вечернята. Но много хора са го виждали, че като чуе камбаната, оставя въдицата, изправя се и се кръсти, докато звънът заглъхне.

Отец Никодим бе дошъл в манастира още младеж, на двадесетгодишна възраст, и си е бил все такъв чудак. Много пъти са му предлагали да стане игумен, но той смирено е отказвал.

Сега той почива успокоен под своята дюла, която е навела над него кичестия си храст, отрупан с млад и зелен още плод. А ние ще ядем чорба от неговите грехове.

Отец Сисой се усмихна мъдро, повдигна ръце, за да се дръпнат дългите ръкави на расото му, и продължи:

- Вчера в дъното на едно скрито долапче в килията на отец Никодим, която сега е празна, се намери едно гърне, пълно с фасул, захлупено с молитвеника на покойния. Всяко зърно поотделно бе завито в книжка.

Върху първата бяла страница на молитвеника пише...

Отец Сисой извади от пазвата си малка, със стара подвързия книга и прочете: "За всяко мое прегрешение, с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно - черно за непростимите и бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не. За черните пред бога се разкайвам дълбоко, за белите се моля за прошка."

Отец Сисой затвори книжката, сложи я на масата и извади от джеба си една кърпа, в която бе увито нещо. Като я разви, той изтърси от нея на масата цял куп малки смачкани книжки, които се пръснаха от въздишката му.

- Това са книжките, с които бяха обвити фасулените зърна. На всяка от тях е написан греха, който отец Никодим е сторил. Прочетох ги едно по едно и виждам, че душата на бедния монах може би се е терзала напразно и че бог милостив е приемал молитвите му с блага и добродушна усмивка. Нека прочетем някои:

"Спомних си за светския живот и за младостта си. Спомних за любовта си, която стана причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи" - черно зърно.

"За спомен на нейните бели рози насадих в градината три" - черно зърно.

"Върху пейката на ливадата зад манастира оставям всеки ден всеки ден по една бяла роза за тоя, който я намери. Нека й се радва една непозната душа, както се е радвала някога тя" - бяло зърно.

"Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих?" - бяло зърно.

"Като спасява човек душата си, не погубва ли тялото си?" - бяло зърно.

"Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?" - бяло зърно.

И тъй, във всички написани книжки, пущани в гърнето, бяха отбелязани не сторени грехове, а спомени от младини, мисли, които са раждали съмнения, и съмнения, които са мъчили душата на покойния отец Никодим.

Като прочете книжките, отец Сисой ги прибра грижливо, уви ги в кърпата си, турна ги в джеба и като ме погледна въпросително, каза:

- Какво нещо е човек!

- Черно зърно - отговорих аз.

- И черно, и бяло - усмихна се отец Сисой.

В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели и черни зърна.

- Ето, тая чорба е от греховете на отец Никодим. А пък виното, което се изстудява там, рекох да пием за бог да прости на добрия монах - каза отец Сисой и ме покани да обядваме.

Елин Пелин

Въпрос с кафето

2011-07-18T06:00:00.000+03:00

В горещините рибата не кълве. Още от Средновековието в Русия съществува оригинален начин за риболов по време на жега с помощта... на брадва.

Как се хваща рибата?

Отговор на вчерашния въпрос:

Климатик

2011-07-17T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-17T06:00:00.001+03:00

Продължете фразата на Омар Хаям: „Когато бях млад, ми се струваше, че парите са най-важното в живота. Сега, когато съм стар...”

Отговор на вчерашния въпрос:

Синдбад

3D Full HD

2011-07-16T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-16T06:00:00.001+03:00

През 1989 в Оксфордския университет е издадена монографията "Myths from Mesopotamia", в която с помощта на лингвистичен анализ е доказано, че в основата на трите най-важни литературни паметници от древността лежи един и същи източник, а героите им са модификации на един и същи герой. Тези герои са Одисей, Гилгамеш и ...

Кой е третият?

Отговор на вчерашния въпрос:

Млечният път

Vaya Con Dios

2011-07-15T13:13:00.001+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-15T06:00:00.000+03:00

Всички народи имат свои митове и вярвания за пътешествието на душата в отвъдното. Австралийски аборигени вярват, че след смъртта душата се възкачва на небето и пътешества по Майамба, което в превод е „безкрайна вода”.

Как ние наричаме Майамба?

Отговор на вчерашния въпрос:

Бойница, амбразура

⊙.☉

2011-07-14T13:13:00.003+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-14T06:00:00.003+03:00

Френската дума „braise” може да се преведе като жарава.

Какъв е специфичният военен термин, произхождащ от този корен?

Отговор на вчерашния въпрос:

Обръщаме двата пясъчни часовника. След 4 минути преобръщаме 4-минутния. След още 3 минути (когато свършва пясъкът в в 7-минутния, го обръщаме и чакаме да свърши пясъкът в в 4-минутния. ), обръщаме 7-минутния и чакаме още 1 минута.

За "Retro musical week" на Док

2011-07-13T21:15:00.001+03:00

и това
и това
и това
и това
и това

.´¯`•.¸¸.•´¯`•.¸><(((º>

2011-07-13T13:13:00.004+03:00

Въпрос с кафето

2011-07-13T06:00:00.001+03:00

Всичко решава времето. Претърпели сте корабокрушение и сте попаднали в плен на канибали. Дават ви два пясъчни часовника. Единият отчита точно 4 минути. Другият – 7. От вас се иска да кажете кога са изминали точно 9 минути. Ако сте точни, ще ви освободят. Ако ли не – ще ви изядат. Вождът крещи: „Започни веднага!”

Какво ще направите?

Отговор на вчерашния въпрос:

Шпагата е магнитна. Затова не е успяла срещу пръчката.

В отговор на Нели

2011-07-12T13:13:00.059+03:00

"Без ропот приеми съдбата, било във дъжд или във пек,

от болките не се оплаквай – това е най-добрият лек."

Омар Хаям

Напоследък нищо не ме прави истински щастлива.

За кое благодаря на Бог?

· за внука си

· за децата си

· за верните приятели, колкото и да са малко

· за силата на духа, с която ме е дарил

· за това, че успях да се съхраня като човек

· за това, че все още има неща, които ме вълнуват

· за това, че продължавам да обичам

Ако искат, да се изповядат: Влади, Кръстьо, Nezzo, Светла, El, Руми, Зори, както и всички, които имат желание.

Въпрос с кафето

2011-07-12T06:00:00.000+03:00

В разказ на Честъртън неумел фехтовчик използвал шпага, направена по съвет на Франсис Бейкън. Благодарение на това, успял да обезоръжи много бойци, но загубил в схватка с човек, отбраняващ се с обикновена пръчка.

Каква била шпагата?

Отговор на вчерашния въпрос:

Простуда

Пристан

В очакване

Дървесата ги боли

Ограниченост, граничеща с безграничност

✍ ✘

Въпрос с кафето

Отвертка

Въпрос с кафето

☯

Въпрос с кафето

♜

Въпрос с кафето

ПОМПА КЮЧЕК

Въпрос с кафето

***

Въпрос с кафето

´¯`•.¸¸.•´¯`•.¸✐✎

Въпрос с кафето

✎

Въпрос с кафето

☆ ☞☾

Въпрос с кафето

Тандеми във времето

Въпрос с кафето

Хуманитарни помощи

Въпрос с кафето

Ако те правят на глупак

Въпрос с кафето

Наследственост

Въпрос с кафето

Самоубийци

Въпрос с кафето

⊙.◎

Въпрос с кафето

Мерилин завинаги

Въпрос с кафето

***

Въпрос с кафето

@.@

Въпрос с кафето

Помнят ни, докато пречим

Въпрос с кафето

シ

Въпрос с кафето

Goodbye Amy﻿

๏̯̃๏

Въпрос с кафето

Кама Сутра

Въпрос с кафето

Разни идеали

Въпрос с кафето

Иновация

Въпрос с кафето

Не бъди овца!

Въпрос с кафето

С какво обаче той остава известен на следващите поколения?

Усмихвай се! Това дразни всички.

Чорба от греховете на отец Никодим

Въпрос с кафето

Климатик

Въпрос с кафето

3D Full HD

Въпрос с кафето

Vaya Con Dios

Въпрос с кафето

⊙.☉

Въпрос с кафето

За "Retro musical week" на Док

.´¯`•.¸¸.•´¯`•.¸><(((º>

Въпрос с кафето

В отговор на Нели

Въпрос с кафето

Goodbye Amy